Милиони хора в Русия и по света останаха втрещени от присъствието на премиера на Израел Нетаняху в Москва на 9 май на Парада на победата. Това отвратително зрелище оприщи табуто: "Какво всъщност става? Какво се разиграва с циониста Нетаняху?. И за чия сметка?"
Наглостта на "премиера на терористичната държава Израел" /това е точната оценка, дошла от Ердоган/, беше наистина безкрайна. Само няколко дни по-рано Израел нанесе ядрен удар срещу суверенна Сирия, на чиято територия има и руски военнослужещи, поканени от законното правителство на тази страна. И веднага след като се върна от Москва Нетаняху нанесе нов ракетен удар срещу Сирия, под предлога, че там има иранци. И отново Путин мълчеше, въпреки предишните предупреждения към Тел Авив. Защо?
Отговорът е в твърде дългото заиграване на Путин със Запада. Знам, че това заиграване беше необходимо за маскиране на истинските цели на възраждаща се Русия, която през цялото време трябваше да показва на Запада... слабост. И чак когато Западът започна войната в Украйна и Сирия, Путин започна да говори за преминаването на икономиката на "мобилизационни релси".
Малко хора разбраха за какво става дума. Защото Западът, по-точно англосаксонският ционистки проект, който открито е наричан "ционистка мафия", вече знаеше слабото място на Путин – прекалено дългото седене на два стола, т.е. възраждането на Русия в условията на либерализма.
Но либерализмът и възраждането са исторически врагове. Не може да си либерал и да възраждаш Русия. Невъзможно. Всъщност Путин успяваше до известен момент да съчетава двете крайности, но именно в Сирия настъпи моментът на истината и за Русия. Защо? Защото англосаксонският ционизъм разбира, че евентуалното поражение на Путин в Русия, след преврата в Украйна, ще пречупи неговия авторитет в света и в Русия.
Това беше и една от целите, с които САЩ и Израел разпалиха войната в Сирия.
И отново за Русия основният проблем е, че войната идва, както винаги, ненавреме. Путин се опитва да спечели време, за да създаде противоракетен чадър над Русия, но врагът не иска да му даде това време, защото самият се спасява от окончателното историческо поражение.
От тази гледна точка войната е неизбежна.
И отново, враг на Русия, както в миналото, е ционизмът с авангард Израел – символ на съвременната хибридна война, расизма и апартейда. Този Израел на Нетаняху е политическо творение, изфабрикувано от ционистите, наследници на хазарите, присламчили се към юдеизма през 8-ми век. Същите, с помощта на банковия картел на Ротшилд, откраднаха земя на палестинците, използвайки Лондон и Вашингтон за легитимиране на кражбата.
Ето защо войната в Сирия е и срещу Русия. Всъщност тя беше обявена още с преврата в Киев преди 4 години, като ционистите Порошенко и Коломойски, с помощта на лобито в САЩ, успяха да сблъскат Западна и Източна Украйна за да се настанят в Киев, откъдето Ротшилд ще изкупи на безценица Украйна, за да създаде някаква "Нова Хазария".
Нищо чудно, че Путин беше постепенно вкаран в ролята на Саддам Хюсеин след войната с Кувейт – демонизиран, санкции, оси на злото, окупатор, терорист... Същата тактика ционистката мафия прилагаше и срещу Милошевич, Кадафи, Иран, КНДР...
Заради това закономерно е поставян и въпросът за Путин и съвременния ционизъм, чийто възход се наблюдаваше с огромна тревога още в социалистическите страни в Източна Европа много преди превратите от 1989 г.
Процесът започна още при Юрий Андропов, за да кулминира при Горбачов, Яковлев, Примаков, Елцин и превратите през 1989 г. в София, Прага, Берлин, Будапеща, Букурещ...
В този контекст ще ви върна към един епизод, за който едва ли някой днес може да предполага...
През периода 1978-1982 г. бях кореспондент на органа на ЦК на БКП "Работническо дело" в Прага /ЧССР/, и регионален кореспондент във Варшава /Полша/ и Виена /Австрия/.
През лятото на 1982 г. в Прага ми се обадиха от кабинета на Васил Билак /вторият човек с партийната върхушка на ЧКП – след Густав Хусак/, отговарящ за идеологията, организационните въпроси и международната политика на ЧССР. Ставаше дума за канал за обмен на важна информация между висшите ръководства на ЧССР и НРБ – без посолства, дипломатическите пощи, служби и т.н.
И така, през лятото на 1982 г. в кабинета на Васил Билак ми дадоха една малка папка и ми казаха "лично за Тодор Живков". Позволиха ми да я прочета. Явно ми имаха доверие. По-късно получих и две от висшите отличия на ЧССР. Не само заради тези папки.
Когато прегледах съдържанието на папката останах шокиран, въпреки че не бях съвсем зелен по темата. Висшето партийно и държавно ръководство на ЧССР искаше да се консултира с висшето ръководство на НРБ относно израстването на Юрий Андропов от ръководител на КГБ като евентуален генерален секретар на ЦК на КПСС /в онзи момент Брежнев беше все още жив/ и споделяха информацията, че Андропов е евреин, сменил името си /по баща е Либерман, а по майка – Флекенщайн/ и че още от 1956 г. е имал "ционистки забежки".
В Прага /и във Варшава/ бяха особено чувствителни на тази тема, особено след събитията през 1968 г. Оказа се, че следят израстването на Андропов още от събитията в Унгария през 1956 г., когато той беше посланик на СССР в Будапеща, а един от неговите сътрудници там беше Крючков – председателят на КГБ при Горбачов.
Едва ли е необходимо да обяснявам какво означаваше съдържанието на тази папка в контекста на онези години – в някои братски страни вървеше суперсекретна разработка на шефа на КГБ и бъдещ генерален секретар на ЦК на КПСС и искаха обмен на критична информация без знанието на Москва.
Разбира се папката за Андропов /преди това, през 1981 г. в Прага ми дадоха друга важна папка - за Йоан Павел ІІ, още преди ареста на Антонов в Рим/ стигна до Живков. През 1996 г. на "Секвоя", по време на домашния му арест, той си спомни за нейното съдържание.
Спомних си за нея сега, като слушах инагурационната реч на Путин пред Дума-та, когато той отново спомена своята интерпретация, че за изчезването на СССР вина носи КПСС.
Грешка. КПСС, както и другите партии, можеха да свикат някое събрание за другарска критика, но нямаха много общо с превратите. Това беше пълзящ процес, започнал още през 60-те години /а може би още след войната/ с превземането от ционисткото крило в КГБ и властта в КПСС, докарало на върха Андропов /Либерман/, Горбачов /Гайдер/, Елцин /Мойсеевич/, Яковлев /Епщайн/, Примаков /Киршблат/ и т. н.
Именно ционизмът унищожи СССР и проспериращите социалистически страни с население около 200 млн. души. Не успя само в Китай и Куба, именно заради партиите, които не допуснаха превратите на своята "държавна сигурност".
Това е и началният въпрос към Путин, който даже в САЩ задават директно: "Разбира ли Путин какво става и, че, докато руското правителство демонстрира нерешителност и слабост в своите отговори на откровените провокации на Израел, ще стимулира още повече провокации? Че страна, която търпи ултиматуми от джудже като Израел, който два пъти беше набит от неголямата армия на ливанската милиция, няма да има никакво уважение? И че, докато примиренческото поведение на Русия се възприема от Запада като слабост, провокациите ще продължават и ще тласкат света към Трета световна война?
И най-важното – разбира ли Путин, че никакъв мир с Русия не влиза в плановете /някога и сега/ на глобалната ционистка мафия, че всякакви опити да се договаря някакво споразумение с нея в Близкия Изток /и не само/ ще означава, че кризата ще продължава дотогава, докато войната не ни погълне напълно.
P.S. Коментарът беше написан преди 25-и май когато Израел отново удари Сирия, а САЩ се изнесоха на ударни позиции срещу КНДР.
